Каталунците, подкрепящи независимостта: Никога не сме се чувствали испанци!

В Жирона е време за празнуване. Според картите и правителствата по света градът е в Испания, но много негови жители го смятат за част от независимата република Каталуния.

Насред празничната атмосфера през изпълнения с тържества уикенд мнозина в тази отцепническа крепост приветстват решението на каталунския парламент да обяви независимост от Испания - страна, която те не смятат за своя.

"Никога през живота си не съм се чувствала испанка", каза графичната дизайнерка Ана Фауре, докато Жирона честваше годишния празник на своя светец покровител с храна, музика, карнавал и представяне на отправящата предизвикателство към гравитацията игра на изграждане на човешки кули, известни като кастели.

Фауре казва, че кастелите са истинска каталунска традиция. Тя обаче не мисли по този начин за испански емблеми като бикоборството, което каталунските власти се опитват да забранят, или фламенкото, внесено от Андалусия, Южна Испания. Фламенкото е хубаво, но "не е мое", каза тя.

Много хора в тази североизточна област с население 7,5 милиона души смятат, че каталунският език, история и културни традиции, дори ироничното чувство за хумор на каталунците, я отделят от останалата част на Испания.

Това усещане за отделеност се съчетава с избухлива смес от наранена гордост, икономическо страдание и политическа ненавист, създавайки криза, която може да разцепи Испания, пише Асошиейтед прес.

Страната е в конституционна бъркотия, откакто каталунците подкрепиха независимостта на референдум на 1 октомври, отхвърлен като незаконен от Испания.

След като областният парламент гласува в петък за обявяване на независимост, Мадрид уволни каталунското правителство и свика предсрочни избори.

Никой не знае как ще приключи кризата, но много каталунци смятат, че това е трябвало да стане отдавна.

"Нямаше да стигнем до тази точка, ако те от много години се отнасяха добре с нас", каза илюстраторката Жудит Алгуеро, изразявайки широкоразпространено усещане, че властите в Мадрид се отнасят в най-добрия случай с пренебрежение, а в най-лошия с враждебност към каталунските стремежи.

Семената на това усещане и на съвременното движение за независимост на Каталуния поникнаха по време на авторитарния режим на Франсиско Франко между 1939 и 1975 г. Франко забрани официалната употреба на каталунския език и екзекутира или затвори опозиционни политици и активисти.

Историите за тази репресивна епоха са част от знанията на много каталунски семейства.

Началната учителка Ариадна Пиферер, чиято баба разказвала, че била бита за това, че говорела на каталунски в училище, каза, че с обявяването на независимостта "ние изживяваме мечтата на нашите баби и дядовци. А аз мисля, че това е толкова важно за нас."

След смъртта на Франко Испания стана демокрация, а Каталуния получи известна автономия с областно правителство, собствени полицейски сили и контрол върху образованието. В обществените училища сега се преподава предимно на каталунски, а националните символи се показват с гордост.

Макар че каталунският национализъм процъфтява, подкрепата за пълна независимост не беше широкоразпространена в десетилетията след смъртта на Франко. В началото на това хилядолетие социологическите проучвания навеждаха на мисълта, че само около 15 процента от каталунците искат да се отцепят от Испания.

През последните години обаче икономическата криза и политическата неприязън между Барселона и Мадрид карат много каталунци да се чувстват наранени, разпалвайки пламъците на сепаратизма.

Мнозина тук търсят подкрепа за независимостта в политическата и правна битка за споразумението за автономия от 2006 г., даващо на Каталуния статут на нация в рамките на Испания с правомощия за събиране на данъци. Някои части на споразумението бяха отменени от Конституционния съд на Испания през 2010 г., което доведе до гневни протести и накара някои каталунци да смятат, че никога няма да получат справедливост от Испания.

Това усещане за несправедливост се засили, след като Испания беше ударена от финансовата криза през 2008 г. и безработицата рязко се увеличи.

Каталуния е една от най-богатите области в страната и мнозина тук смятат, че плащат на испанската хазна повече, отколкото получават обратно.

Специалистът по каталунска история в Кардифския университет в Уелс Андрю Даулинг каза, че 13 000 фирми са фалирали в Каталуния през 2009 г., тласкайки мнозина умерени каталунски националисти към независимост.

"Финансовата криза разгневи каталунците за това, че като богата област страдат, защото нямат контрол върху икономическите лостове", каза Даулинг.

В тази обстановка се оказва, че движението за независимост на Каталуния умело се възползва от недоволството срещу Мадрид. През 2015 г. беше избрано областно коалиционно правителство с обещанието да се полагат усилия за независимост, а добре организирани групи събраха стотици хиляди хора на улични протести.

Водачите на движението за независимост разглеждат референдума от 1 октомври като мандат за отцепване. Избирателната активност обаче бе едва 43 процента, след като много подкрепящи независимостта избиратели не гласуваха, а Испания изпрати полиция, за да затвори избирателните секции.

В някои райони полицията влезе в сблъсък с поддръжници на независимостта и изтласка избирателите със сила. Насилието тласна някои по-рано неопределили се избиратели към лагера на привържениците на независимостта. Двама лидери на движението за независимост бяха арестувани по обвинения в противодържавна дейност, което разгневи много каталунци.

За привържениците на независимостта това е доказателство, че консервативното правителство на испанския министър-председател Мариано Рахой още не се е отърсило от авторитарните пориви от епохата на Франко.

Даулинг каза, че "испанското правителство е смятало, че каталунският национализъм е като лека шумотевица", която ще отмине с инвестиции и икономически растеж.
Той каза, че това схващане е вкарало Рахой в "голяма стратегическа грешка", а острата реакция на Мадрид само е укрепила решимостта на каталунските сепаратисти.

Петъчното гласуване в каталунския парламент за обявяване на независимост още повече повиши залозите. Испания отвърна, като разпусна каталунското правителство, установи пряк контрол над областта и свика регионални избори за 21 декември.

Нито една страна не признава независимостта на Каталуния, а европейските държави, Европейският съюз и Съединените щати поддържат силно испанското правителство.
Въпреки че подкрепящите независимостта сили в Каталуния разтърсват Испания до основи, не е ясно как те могат да превърнат своята самопровъзгласила се република в реалност или дали повечето каталунци въобще искат това.

Много каталунци, които подкрепят оставането в Испания, смятат, че са мълчаливо мнозинство, заглушено от шумните поддръжници на независимостта. Стотици хиляди противници на независимостта се събраха да протестират в неделя в Барселона, като развяваха знамена на Каталуния, Испания и ЕС и скандираха "Каталуния е Испания".

"Ние искаме да сме европейци, искаме да сме испанци и искаме да сме каталунци", каза 18-годишният студент Раул Родригес. Подобно на мнозина, той се страхува от икономическите последици от евентуално отцепване. Повече от 1500 фирми вече преместиха официалните си централи от Каталуния заради несигурността.

"Ние сме тук, защото искаме добро бъдеще, а хората в правителството на Каталуния разрушават бъдещето ни", каза Родригес.

Това разбиране е в контраст с вълнението сред сепаратистите.

Тесните средновековни улици в Жирона, където уволненият каталунски премиер Карлес Пучдемон някога беше кмет, са украсени в цветовете на червено-жълто-синьото знаме със звезда на движението за независимост. Над кметството се развяват знамената на Каталуния и ЕС; испанското знаме беше махнато.

В събота Пучдемон беше приветстван от тълпи, скандиращи "Президент!" и "Да живее републиката!", докато вървеше през града, разположен на 100 километра северозападно от Барселона.

Пучдемон обещава да запази "демократична съпротива" срещу прякото управление на Испания. Поддръжниците на независимостта настояват, че искат диалог, а мнозина казват, че ще се вслушат в призива за мирна съпротива чрез стачки и демонстрации, ако Мадрид не се вслуша.

"Искаме да докараме това докрай", каза 65-годишният фотограф Жоан Монтардит в Барселона. "Те най-накрая трябва да разберат, че е необходимо да уважават нашия начин на живот, нашия език, това, което сме".

"Има две алтернативи: диалог или палки", каза той. "Да видим какво ще стане."
 

/БТА/